Отчаяна, объркана, изплашена,
стоях на дъното на пропастта...
Не можех да повярвам, че отново
ще мога да изпитам радостта...
Една ръка към мене се протегна,
отчаяна бе като мен и тя,
но силния си дух на мен предаде
и вярата във нежността...
С прегръдка силна бях изтласкана нагоре,
нагоре, далеч от пропастта...
Усмихвах се, не можех да повярвам,
че при мен дошла е любовта...
Една ръка към мене се протегна,
за да ме върне към живот и обич...
Един човек, комуто бе потребно,
самият той от тази пропаст са излезне...
11.09.2005г.
София, България