Пуста
как шар
небесна
крыша
Лучами
солнца
подогрета
По
плоскостям
ее
чуть слышно
гуляют
подданные
ветра
крутясь
вальсируя
пыля
как дети малые резвятся
Те
кто
когда-то
кораблям
ломал
надстройки
борт
и мачты
но ослабев
и подустав
от океанов
и пустынь
к нам снизошел
до крыш Арбатских
и навсегда на них почил...