постмодерната смърт

Данаил Петров Досев
и мисля си в компютър клуба боже
нал ощ цар мъдри соломон
позна по гледка на брега такова
че някой тука е пълзял
а друг под тлаките се гмуркал
тюленът в облаците фъркал
а ракът мини е дълбал
но мисля си през хиоцена
че прилепът е бил жена
а конят с възраст на хиена
и с ръста на чакал

кое обезценява днеска
вселенската любов и женската

и ето брилианти
рифове
с корали и небе пеещо блусове
облаци пеещи валсове сиянията на
смъртта о
сладка смърт
кат недопушена ментолова цигара уиндзор о о о о

о сладка смърт и гладка сякаш че
какво те днес-обезцени-