Килимче вълшебно
да ти подаря
аз искам сега-
да можеш да литнеш
над гори, планини,
градове и села,
над бурни морета, реки,
незнайни и знайни земи,
за миг да пристигнеш
при мене най-после ти....
Да влезеш през прозореца
на стаята ми тихо
и да се сгушиш в мен
докато още спя.
Аз ще си помисля,
че отново те сънувам,
ще ти се усмихна,
ще те прегърна
и ще те целуна...
И ще пием дълго, дълго -
цяла нощ една,
елексир най-прекрасен
на любовта...
А като погали ни
първият слънчев лъч,
ти ще ме целунеш
и обратно пак
ще тръгнеш,
литнал на
килимчето вълшебно,
с което пак
при мен ще дойдеш...
11.01.2007г.
София, България