Я, как слепой руками, твои читаю губы.
Я, как немой душою, шепчу глазам - прости.
Неласковое слово, порою, сердце губит, -
сплелись корнями ветки, чтоб семена спасти.
Мучительно и больно менять свои привычки.
Божественно приятно ласкать свои мечты.
Разжечь камин возможно и отсыревшей спичкой,
душой согреть сложнее и это знаешь ты.
Вселенский ветер кружит усталую планету,
высушивая слёзы, стирая след шагов,
швыряет волны в скалы, как стёртые монеты,
а птице, пред полётом, глубокий дарит вдох.
*** *** *** *** ***
Аз като слепец с ръце чета по устните ти.
Аз като ням с душата си шептя "Прости"...
Неласковото слово може и сърцето да погуби,
затуй се сплитат клоните, та семената да спасят.
Мъчително и болно е да сменяш навиците свои.
Божесвено приятно е да сбъднеш своите мечти.
Да разгориш камината и с остарял кибрит ще можеш,
душата си да сгрееш далеч по-сложно е - знаеш ти.
Вселенският вятър кръжи над уморената планета,
пресушавайки сълзите, и пресмятайки всеки дъх.
Шуми с вълните във скалите, като остарелите монети,
а на птицата пред полет, дарява дъх дълбок.
( перевод на болгарский язык Весела Кънчева).