Животът удряше ми неведнъж плесница -
звънка, силна. Страните ми горяха.
И ураган от болка надигаше се в мен
аз да отвърна исках, но преглъщах.
Препъваха ме. Очакваха да падна.
Аз падах. После се изправях. Гордо.
Не изкрещях, а стисках зъби.
Предаваха ме. Най-близките ми хора.
Подсмихвайки се.И без капчица вина.
След време искаха да им простя.
Но предателство особено от близък
не мога да простя.Обичаха ме.
Вярваха ми.Държаха ме.
Приятелите мои верни не веднъж.
Разбрах, по пътя си
ще срещна и предатели.
Но той, Животът,
се крепи на тези,
които не те предават
и са до тебе. Винаги.
22.08.2007о.г.
София, България