Да те докосна аз ръце протягам,
а ти изчезмаш някъде в безкрая...
Протегнал си и ти ръце към мене,
но разпореждаме се в случая не ние...
Съдбата ни така отсече
и нас във самота обрече...
Без теб аз все повече се задъхвам,
без тебе как да продължа да дишам?
Сълзите ми като обезглавени теменужки
се стичат по лицето мое и ме галят като дружки...
14.02.2008г.
София, България