Мислите ми бързат все към тебе,
но се спират пред закрити двери,
пред очите ти безкрайно натъжени,
пред душата ти тъй силно наранена...
Отвори душата си за мен, любими,
аз във нея ще пристъпя бавно,
с много нежност аз ще я погаля,
с много обич в нея ще се сгуша...
Радостно тогаз ще заблестят очите,
устните с усмивка пък ще ме целунат,
и ще спре за миг от щастие дъхът ти,
после с много обич ти ще ме прегърнеш...
Две души докоснаха се за един миг само,
и каточели светът по-красив в миг стана,
на раздяла с нежност аз ще те целуна -
в този миг - единствен за нас двама...
Позволи ми аз за теб да мисля,
да се влюбя пак във теб - отново...
Запази завинаги душата си такава -
нежна, чиста, прекрасна и благородна...
И понякога си спомняй ти за мене...
21-27.03.2008г.
София, България