Playcast:
http://www.stihi.ru//www.playcast.ru/view/1661586/28d3010a5993d17cae7f341988600f10b8585680pl
Время уносит
Наши желания в вечные дали...
Хмурая осень
Ливнями грусти эмоции жалит...
Прочные узы
Горесть разлуки судьбой истончает,
Крылышки музы
Облачко, полное слёз, отягчает...
Ночью не спится -
Сердце за ниточки памяти тянет,
Воткнуты спицы -
Мыслей вязание чувствами манит...
Судеб слиянье
Напоминает далёкую сказку,
Вихрей влиянье
В бездну уносит мою сероглазку...
Спи, мой любимый,
Пусть тебе замок из счастья приснится -
Странно незримы
Чудо-движенья судьбы-колесницы,
Вечно блаженны
Те, кто подобных по жизни не судит,
Благословенно
Всё то, что было и, может быть, будет...
Осень проснётся,
Ливнем прощенья обиды смывая,
И рассмеётся,
Первой снежинкой в ладошке растая...
* * *
Выражаю огромную признательность замечательной
болгарской поэтессе Марии Магдалене Костадиновой
за чудесный перевод моего стихотворения:
http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
Благословено
Отнася времето
нашите желания във вечността…
Есента сърдито
скърби с порои от емоции и тъга …
Здравите ни връзки
съдбата изтънява с мъка от раздяла,
крилата на муза
облак, пълен със сълзи затруднява…
Нощем в безсъници
сърцето все към спомени се връща
Втъкнати иглите –
на мислите във везбата чувствата завръщат…
Сливане съдбовно
на далечна приказка напомня,
влияние бурно
съдбата ми сивоока в бездната отнася…
Спи, ти мой любими,
нека замък от щастие да ти се присъни –
странно и незримо
чудото-движение на съдбата–колесница,
винаги блажени
тези, които себеподобните си не съдят,
и Благословено
всичко, което е било, може да бъде и ще бъде…
Събудена есента,
с порои от прошки ще отмие обидите,
и разсмивайки се,
първата снежинка в дланите си ще разтопи
*
2001г.
"При-ЗЕМЛЕ-ни-е/сть"
иллюстрация - gifzona
