На празниците винаги си ти сама,
не те събуждат сутрин със целувка.
Понякога виниш жестоката Съдба,
а друг път пък приемаш я с усмивка.
Преди години смяташе го ти за грях,
ала Животът ти изпрати изпитания,
и никога не си призна, че те е страх,
и че мечтаеш да се сбъднат твоите желания.
Мечтаеше да срешнеш своята Любов-
незаменима, истинска и споделена.
Ала Животът ти показваше, че е суров
и че мечтата ти ако се сбъдне е благословия.
На заника на своя жизнен път я срещна -
мечтаната от теб Любов голяма.
И знаеш, че наистина благословена беше
да те обичат така, както си мечтала.
Във някой свой живот предишен
били сте заедно и ден и нощ.
Сега животът ви е тъй различен,
но си мечтаете да сте едно цялата нощ.
24.10.2008г.
София, България