* * *
я стихом
изольюсь по строке-
жизнь сначала
начав налегке...
Жизнь сначала
иль может с конца?
Словно маску
надев в два лица...
Где улыбка
беспечность даря,
От слезы
сберегает меня...
А печальная маска
на миг –
Рот скривя,
заглушает мой всхлип.
2008
©Людмила Солма, 2008-2009