Тишина

 
На леля ми

А тишината? Как е пълна тя със звуци...
Не включвай радиото - нека помълчим.
Дъждът през старите ръждясали улуци
чуй, как се стича в капка, за да стане сетне дим...

На колко станах аз недей ме пита –
животът преминава като зла шега:
растат децата, делникът залита,
а старите уроци все забравям за беда...

През сляпото си време теглим кръста
на хиляди надежди и злини...
Помни: на спусъка и в раната недей да слагаш пръста!
Не включвай радиото – нека помълчим...

1997 г.