Ако теб те боли,
аз умирам
и после
се раждам
за нова смърт -
и така
до безкрайност.
На ъгъл
все ти пресрещам
бедите,
за да не станат
повторяеми -
до окръжност.
В средата
на дългото ми
лято -
пак съм зимна,
ако твоята пролет
е посърнала.
Тихичко
си преглъщам
сълзите,
когато си
във водопадни
радости.
Късмет си ми,
дъще -
дар Божи.
Изтриваш ми
със обич
сълзите,
защото знаеш,
че ако ти си нещастна,
аз не мога да бъда
щастлива.
А толкова искам...