В акордите на музиката те откривам,
в полюшващите се от вятъра завеси,
във виното, което в чашите наливам,
в мига във който питам те – “Къде си?”,
в стола закъсняло подреден на масата,
в сянка от люлеещи се нощни клони,
в звездите, струпали се на терасата,
в този, който облаци в небето гони,
във прашния албум на летни спомени,
в шума, напиращ в мен, когато съм сама,
в заровените толкова дълбоко корени
на цъфтящата пред къщи дъхава липа,
в тъгата на надвиснали над мен стени
и в пръските дъждовни те откривам.
Навсякъде и в мен си. Просто остани.
Клепачите притварям и те скривам.