Ще ме срещаш в дните понякога
носеща рошава есен в косите си,
там, където закотвил е вятърът
тихата синя тъга във очите ми.
Ще премина през тебе със полъха,
очертал дъха на целунати устни,
там, където може само умората,
да свива в ъгъла своите чувства.
Ще ме виждаш понякога в утрото,
как лъчите събирам в чаша кафе,
там, където в душата е струпан
звънливият смях на малко дете.
Ще разпилея моя пролетен цвят
в бялото, от тъмно недокоснат,
там, където твоят малък свят
края на една мечта стаено носи.