Роняет память капли слёз на временнОе полотно,..
И чувства крутят в вихре лет моей судьбы веретено...
Прозрачны мысли,.. в них я вижу отраженье прошлых дней.
Воспоминанья - вспышки боли в волнах огненных страстей...
Я сжалась в точку...- не хочу в сознанье прошлое впускать…-
Мне так приятно яркой птицей в волнах творчества летать!..
Но крючья памяти цепляются за чувственный покров
И тащат мысли в бездну грусти – королевство мрачных слов...
Я помню всё...- всплеск ярких волн на раскалённом полотне,..
Из бездны грёз всплывает то, что сожжено уже во мне,..
А ныне в пепле восстаёт и нагло лезет в светлый сон,
Меняя чувств моих цвета, как временной хамелеон...
Душа ранима, беззащитна в вихрях боли и тоски,
И даже разум зажимается безумием в тиски...
Но Дух незримый защищает чудотворная броня -
Я всё прозрачней и спокойней становлюсь день ото дня...
И одиночество приемлю, в нём – космический простор,..
Рисует вечность краской чувств любви божественный узор...
Моя судьба прикреплена Небесной нитью к полотну,
Всей своей жизнью, прославляя высоту и тишину...
Святой источник бытия загасит внутренний пожар...
*
Благодарю талантливую болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за чудесный перевод моего стихотворения:
И самотата ще приема, космическият простор е във нея,..
Рони паметта капки от сълзи по платното на времето,..
и въртят чувствата във вихъра на годините на съдбата ми вретеното…
Мислите прозрачни,…в тях виждам отражение на дните отминали.
Спомените – взривове от болка са на страстите огнени във вълните…
Смирявам се…- не искам миналото си да пусна в своето съзнание...-
Така ми е приятно като ярка птица да летя на творчеството по вълните!…
Но знаците на паметта захващат се здраво за покрова чувствен
и мислите тласкат в бездната тъжна - в царството на мрачните думи…
Помня всичко…плисъка на вълните ярки по платното разтопено,..
от бездната на илюзии изплува онова, що изгоряло е вече във мене,..
А сега в пепелта се въздига и пак нагло пълзи в светлия сън,
сменяйки цвета на моите чувства, като временен хамелеон…
Във вихрите на болка и мъка ранима е душата, беззащитна,
и даже разумът на безумието в менгемето е притиснат…
Но дух незрим защитава чудотворната броня –
аз все по-прозрачна и по-спокойна през дните ставам…
И самотата ще приема, космическият простор е във нея,..
Рисува вечността с багрите на любовта рисунък Божествен...
Прикрепена е съдбата ми към платното с нишка небесна,
цял живот прославяйки тишината и възнесението...
Светият источник на битието ще угаси вътрешния пожар...
*
"Сквозь время и пространство"
иллюстрация -Josephine Wall - Lady_Galadriel