Орис

Ангел Веселинов
Дълго време пътувах към тебе,
дълго търсих през тъмното брод
да те стигна - ти - орис и жребий
в тази грешка на име живот.
В сто дерета в безлунните нощи
се препъвах сред шипки и глог,
двеста пъти се свличах немощен
и откривах, че дявол и бог
в теб живеят. Когато най-сетне
те достигнах, пречупи ме гръм.
Днес приличам на дъб многолетен -
кух отвътре и грапав отвън.