Когато досънувам всичките ти думи,
ще тръгна - така - без път и без посока.
Разбрала - измислицата помежду ни
забила се е вече като трън под нокът.
Ще потърся някой, да издуха болката
(нали така залъгвали са някога децата).
На мен ми трябва само малко, колкото
една усмивка донесена от топъл вятър,
една надежда зад ъгъла надничаща
или листо от жълтото на златна есен,
бяла птица, кацнала навън на жицата
или стиха от незвучала дълго песен.
Несбъднатост да гложди дълго в мен,
от сън по теб задъхано да ме събуди,
да видя, че отново може да изгрее ден,
когато досънувала съм всичките ти думи...