Старите котки

         

Увлечени в сивотата на ежедневието и изпълнението на служебните задачи, проблемите на бизнеса, учението, бита, семейството, почивките и др., младите хора неусетно отминават факта, че около тях има и други - възрастни хора. Те - възрастните хора, са получили вече почетното звание "баба"и "дядо", с което се приравняват с всички баби и дядовци по света. Много често, не по тяхна вина остават сами. За тях обикновено казват: има какво да яде, има къде да спи и какво друго му остава освен да си върти шапката на тояга.
       Но това не е така. Защото те не искат да приличат на другите. Искат да приличат на себе си. А всеки от тях е отделна индивидуалност. Някои са с голям житейски опит, с много знания, със способности и възможности да създават материални и духовни блага. Те имат душевност, емоции, мечти, мисъл и... Гордост. Те някога може да поискат физическа или материална помощ. Но никога няма да си поискат признание, почит, уважение, ласка, обич! Защото тези категории не са материални - те не могат да се насипят в торбичка и да се каже: ето ти уважение, обич и т. н. Тези категории, изискват разбиране и взаимност. А колко много са необходими на възрастните хора разбирането, взаимността, уважението, обичта!
        Казах обич и си спомних за английския мюзикъл "Котки", където главната героиня казва: "И старите котки искат да бъдат обичани!"
        Впрочем, ОБИЧАЙТЕ СТАРИТЕ КОТКИ!

Март 1999 година