Самотно ми е - каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото,
и обещах със съботния влак
усмивката ми да подпре небетата,
провиснали от мъката и пак.
Денят изхлипа в нямото очакване,
затрупано от мътни часове.
А през нощта, премазана от влакове,
в съня си мама чух да ме зове.