Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа,
заплахата да скърца в мойте зъби
и като меч езика да държа.
Тогава капка кал в калта ще бъда.
Все още съм отгоре, но от страх
и нощите, и дните ми треперят.
Ще падне върху мене черен прах
и мъртва в локвата ще ме намерят.