Късно е за ренесанс

Мария Панайотова
Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,

той предизвика пожар
в женските плахи зеници.
Хвърли съдбовния зар.
И на кого заприлича?

Образът беше един -
носеше твоята шапка.
В него видях господин
с поглед придърпващо кратък.

Времето за реверанс
бяха измислили други.
Късно е за ренесанс.
С теб се събудих съпруга.