левият крак на мълчанието

Данаил Петров Досев
когато свако слизаше от влака
 след като трака трака бе го пазил
от град свищов до град троян през бури
през дъждеве мъгли и слънцепекове
един път даже спря посред полето
за да отстрелят с кондуктора -заек
и ядохме с момчетата му заешко
да свако бе началник влак

след курс похъркваше във коридора
а леля го переше във корито
утре по обед- жепе общежития
със него в канцеларията
край коловози тръгваме за да
даде отчета  пазачите
и тез що с чукчета по колелата
звънтят викат здрасти ба стеу-коо
а той ба здрасти а -какво направяш

и пътнишкия варна софия свисти
или пък бързия за горна

 облаци семафори
на гара левски покрай слънчогледите
прострени чаршафи вън от двора
клозети дишащи на шоколад
ех свако свако ти не стъпяй
връх релса- може да се мести
да ти приклещи ток-  маневрата
прескачай ама кой
ли по траверсите
бързаше дебнещ бабичка за комат

ех свако свако експресът сумти
а напоследък николай василев
докара бяло влакче със ракетни
двигатели към ловеч то лети

ех свако свако гледащ не назад
и мир да има пък и ако щеше
да падат бомби- чух те да съветваш

децата си от вино зачервен
ех
свако
пак ваканция сме свако
и дърветата