Дъждът притихва в шепите на локвите,
подвил опашка като гузно куче.
И пак проблясва на небето цокъла.
Какво ли след пороя ще се случи?
Разтърсват мокра козина дърветата,
засукали зелено самочувствие.
По клоните им сто слънца просветват.
Не вярвате в магии? Те се случват!
Опъва многоцветната си панделка
владетелят на водната стихия.
Небесното ведро със синьо мляко
е мое. И магията му пия.