Грабна палавия вятър
от розата едно листо
Тя не можеше да плаче
И не беше тъжно то.
Всичко стана тъй,
защото
щастлив бе вятърът,
прегърнал нежно розата…
а и листото.
26. 01. 2009г. Пловдив.
Б. Калинов.