рассвет

Валерия Терентьева
Я не сойду на полустанке,
и поезд
унесется вдаль.
И там,
за краем,
спозаранку
увижу,
как цветет
миндаль,
как серебрится
на рассвете
живая,
чистая вода.
И у щеки
проснется ветер
и улетит невесть куда.