Пружина

Андрей Владимирович Блохин
Жизнь,
как пружина,
где годы
витки.
Коль сжата,
есть силы,
чтоб дальше
идти.

Пружину растянут
года и судьба,
болезни и нервы.
Пружина пуста.

И ты
прошагал всё,
виток
за витком.
Как быль,
или небыль,
чтоб вспомнить
потом.

Как всё это
было.
Как дети
росли.
Как ты
разжимался
пружиной
внутри.

Себя отдавая
на каждом витке.
Такая вот
жизнь,
в каждом глотке.

03.01.2009