Завист

Ласка Александрова
/Изненада/

В облачната ложа
се скри оранжева луната,
звездите срамежливо
плъзнаха се във морето,
а вълните любопитно
се изправиха на пръсти -
в мрака петънце блестеше...

Скалата се усмихна -
в каменната й прегръдка
разпъпило се беше
цвете.