На сина ми...
Сякаш вчера четох ти приказка,
мое малко момче, с очи на сърна.
И ме питаше щом порасне Алиса,
може ли да се случват пак чудеса.
Сякаш вчера подскачаше в двора,
мое малко момче, с очи на сърна.
И бяха забавни твоите неволи,
всичките, за ожулените колена.
Сякаш вчера написа първата буква,
мое малко момче, с очи на сърна.
И ме питаше, кога ли ще свикнеш
да заставаш мирно ти зад чина.
Сякаш вчера по детски се влюби,
мое малко момче, с очи на сърна.
И мислеше, как всички пеперуди
ще летят само от твойта ръка.
Сякаш вчера във мене се гушеше,
не усетих как порасна, мое момче.
Вчера наивно приказки търсеше.
Днес вече искаш да имаш свое небе...