По невидим мост

след залез
една след друга
студени светлини
пробиват мрака
от нищото
изплуват силуети
и с жужене тихо
по невидим мост
чезнат пак натам
 
а аз
в ръцете ти
кадифено тихи
обичам да се губя
и в люлката омайна
на твоя глас