Отваряш страничка
от Книгата...
Оная- на Съдбата!
Тук всяка дума
във очите пари.
Леко с пръстите
описваш усета...
За Онова - което
пуска кълнове в Земята.
То няма още име,
но расте, живее
и вижда в себе си
разпаленото
Слънце, планината...
Съществува да дари живот
на Божиите твари!
Това от векове единствено
умее...
Б.Калинов.08.02.2010г.
Пловдив.
***
Листы пожелтевшие старенькой книги…
Здесь мудрость столетий, здесь чья-то судьба…
Здесь каждого слова "святые вериги",
Здесь мысли и чувства, здесь труд, и борьба…
Их автор, как сеятель зёрна, бросая
В еще безымянную книгу слова,
Творцом всего сущего – разум считая,
Мечтал ли, страдал ли, заранее зная,
Что мудрая мысль - будет вечно жива…
Петр Голубков 10.02.2010 23:01