Боль не стихает
Брошены крылья к ногам -
Нет уж полёта
Грусть  не уходит  
Храм моего сердца пуст
Лишь ноют шрамы
Нет без любви  смысла жить - 
Грусть душу гложет
С сердца тоску мне избыть   
Ничто не сможет
Вдохновитель: http://stihi.ru/2010/03/16/727
Рецензия на рецензию:
Болка безкрайна
захвърлени крилата
край на полета.
Остава тъга
храмът на сърцето пуст,
и рани стари...
Без любов няма смисъл
горест в душата,
жаждата за щастие
неутолима...
Мария Магдалена Костадинова