Полёт закончен. ЯС

Фаина Соколова
Боль не стихает
Брошены крылья к ногам -
Нет уж полёта

Грусть  не уходит 
Храм моего сердца пуст
Лишь ноют шрамы

Нет без любви  смысла жить -
Грусть душу гложет
С сердца тоску мне избыть   
Ничто не сможет

Вдохновитель: http://stihi.ru/2010/03/16/727

Рецензия на рецензию:

Болка безкрайна
захвърлени крилата
край на полета.

Остава тъга
храмът на сърцето пуст,
и рани стари...

Без любов няма смисъл
горест в душата,
жаждата за щастие
неутолима...

Мария Магдалена Костадинова