Рецензия на «И опять цветут фиалочки...» (Мария Магдалена Костадинова)
http://www.stihi.ru/2010/04/16/729
Прохладный дождь весенний
Смывает след от ночи.
И не прося прощений,
Заглядывает в очи.
И вербы просыпаясь,
Мои читают мысли.
Под дождиком купаясь,
Немножечко обвисли.
И мне их жалко стало -
Грустить нельзя же вечно.
Пора весны настала,
А жизнь-то скоротечна.
Отмива следите...
Пролетен дъжд, в прохлада
отмива следите на нощта.
И не моли той за пощада,
а тихо рони небесни сълзи.
Върбите пак се събуждат,
четат мислите ми с нежност.
Къпят се кротко под дъжда,
но и мъничко натъжени.
И жално за тях ми стана-
да тъгуваш вечно не бива.
Време пролетно настана,
а животът бързо си отива.
Мария Магдалена Костадинова