Разграбващо изпиват се телата ни в страстта си,
забравили студа навън и снежния килим.
Изгарящо и устните ни сливат се с дъха си,
с любовните си стонове и двамата летим.
Прегръдка, нова ласка и отново аз съм в тебе!
Приемаш ме с усмихнат стон и галещи очи.
Чаршафът, бял досадник, е направо непотребен,
изхвърлен от леглото, той завижда и пищи.
А ние се отдаваме в поредна нова поза,
сърцата ще изскочат в своя ритъм полудял!
Страстта ни е Поезия! Снегът отвън е проза,
от срам той би стопил се ако беше ни видял.
Отново и отново ме желаеш и ме имаш,
влудяват ме искрите в твойте влюбени очи!
С целувките горещи пак желания откриваш,
а после се отдаваш на най-смелите мечти!
А времето летящо е, за него днес нехаем
и сутрешно кафе ще пием в 10 вечерта…
Море от бурна нежност сме! Неистово желаем
душите да притихнат, потопени във нега!