Моё сознанье с каждым днём, как камбала, цвета меняет...
Оно уже не усложняет...- итак, все сложности при нём...
Решая множество вопросов, умерив прыть своих запросов,
Мой дух пытается помочь уму гордыню превозмочь...
Гордыни прерванный полёт меня на Землю опустил...
Мой разум тихо загрустил,.. а дух вздохнул: "И то пройдёт..."
А шар пространства всё вращается,..
И круг в восьмёрку превращается..
*
Благодарю замечательную поэтессу
Костадинову Марию Магдалену за
перевод стихотворения на болгарский
язык
Съдбата не избираме...-нейният рисунък е свят...
Съзнанието ми със всеки ден изминат, цветът си сменя...
То не усложнява нещата... - и болката е така непроменима...
Решавайки множество въпроси, отмеря скоростта на своите искания,
моят дух се опитва да помогне на ума гордостта да превъзмогне...
На гордостта прекъснатият полет на Земята ме спусна...
Разумът ми тихо затъжи...а духът въздъхна: "И това ще отмине..."
А в кълбото на пространството всичко се връща...
И кръгът в осморка се превръща...