Мария Шандуркова
***
Да бъда ли цвете на твоята маса?
Да вехна от дим и случаен каприз?
Че мисли си цветето: "Аз съм украса,
но крие се в мене по-весел девиз.
Кому ще послужа - увяхнало, грозно –
дори във кристалната чаша с вода,
дори аромат да ми вкарат венозно,
ще бъде разкъсан реда.
Ще бъда аз цвете, лишено от корен,
лишено от сладкия звън на пчела,
а ти ще си може би много доволен,
разперил над мене ненужни крила.”
Мария Шандуркова (перевод Б. Краковского)
***
Что буду значить в твоей жизни?
Не станет склепом ли твой дом?
«Я так красива»,- роза мыслит,
Сейчас красива, а потом...
Кому, увядшая, нужна я?
Хоть и блестит вокруг хрусталь,
Мой запах, вены наполняя,
Не возбудит тебя, как встарь.
Кто расцветет, утратив корень?
Над ним не запоет пчела…
Ты будешь, верно, так доволен,
Расправишь два своих крыла.