***

Данаил Петров Досев
за бабата портвайн хляб и цигари
прах за пране отивам -си
за нея група от откъснати цветя
със шии дълги сякаш нейната -приятелю
приятелко -когат почине майка
недей и пали некролога стелата ти
недей  рита със
петичка като на озерки
а нейната върху пищяла мой
за бога -изчезни
ще се обадя
ти
недей недей

а аз
не си
бия чекии
откогато я видях

.
пер гранмере портвейн хлеб да сигарет
нугас- мыло помало
для нее кучу цветы выторгнуты
цветы без корни та любов

я выду
не уйди уйды
не сжег ее стелу некролог
не топтай пятькою

как при озерков где не бывали
ее пятька - на шланьг анатомический
ради бога верниса завтра

а я те поисчу как и ту вечер
 не онанирую

тебя встрет