И този юли вчера си замина,
оставил във мечтите ми море,
разцепи лятото на половина
и тръгна, без да зная на къде.
Остави тихо болката за мене,
прехвърли ми я, като кредит лош,
тревогите докарал ми без време,
забрави ги, като петак Гаврош.
Нахално се изниза в нощ гореща,
а утрото направи ме по-стар,
макар и с месец, вече се усеща,
поскърцват ставите в опасен чар.
Ех Юли, лесно ти е драги,
гърмя, трещя, валя и отлетя,
на август тихомълком ме предаде,
а пък след него идва есента.