Когато се сетиш за мен, ще е късно,
отдавна ще бъдеш в графата “и други”,
ще помня не теб, а душата ти мръсна,
във напъни страшни да ме погубиш.
Когато се сетиш за мен, припомни си,
от тебе поръчани, мои страдания,
банално… “че такива времената били са”
не те, а ние във тях сме поставени.
Когато се сетиш за мен, обърни се,
към жалките пажове, с думи написани,
със лозунги долни, третокласни артисти,
подлоги да бъдат, навеки орисани.
Когато се сетиш за мен, помоли се,
съдбата да бъде към теб милостива,
греховете изкупват се с помисли чисти,
ти нямаш ги… затова съвестта те убива.
Когато се сетиш за мен… помисли си!