http://www.stihi.ru/2009/03/30/1729
Мария Магдалена Костадинова.
Когато...тогава...
Когато
сърцето заплаче..
и потича тъгата без жал..
в реката на тихо страдание
и тиха болка без край..
когато
в мрака притулена
зрее в очите кротка сълза
в миг на жестоко мълчание
и на безкрайно дълга печал..
тогава..
от нечии мисли
с нежност за теб струи светлина,
в нечии длани протегнати
отново искри топлина...
Поэтический перевод.
Когда сердце заплачет и тоска закружит
В тихой реченьке жалости, боли , страданья…
Когда скрытая грусть злой слезой побежит
И в душе запылает печали молчанье…
Тогда нежные мысли, в ладонях моих,
Протяну для тебя тёплой искрой и светом…
Так рождается счастья Божественный миг,
Как назначено было Великим Заветом.