Когда спадёт седьмое покрывало
С моей прозрачной трепетной души,
Я погружусь в объятия астрала,
Чтоб танец жизни в мыслях завершить...
И светлый ангел в огненных одеждах
Шестой покров поможет нежно снять...
Чтоб разум смог с любовью и надеждой
В бесстрастных сферах смерти танцевать...
Звук медных труб и волны золотые
Помогут влиться в пятый океан...
Загасят пыл энергии святые -
Дух усмирит бушующий вулкан...
Исчезнут в бездне бренные покровы,
Четвёртый слой проявит жизни суть...-
Зелёным светом вспыхнет змей суровый,
Сжигая страсти, очищая Путь...
Всё ярче танец!.. Красочнее звуки!..
ДО, РЕ, МИ, ФА,.. божественная СОЛЬ...
Сольются волны радости и муки...-
Любовь и счастье уничтожат боль!..
ЛЯ,.. СИнь небес... потоки ледяные...
Лиловый сочный чувственный закат...
Уносят вглубь потоки временные...-
Здесь сотвореньем правят рай и ад...
Когда спадут незримые покровы,
За всё ответит странница-душа...
Законы смерти святы и суровы -
Не воспарить, лукавя и греша...
Сороковины...- души отдыхают...-
Окончен танец "Чудных Покрывал"...-
И в сферы вечных странствий улетают...-
Земных страстей торжественный финал...
*
*
* * *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову
http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за яркий и глубокий перевод моего стихотворения:
Свръхестествен Танц на Седемте Покривала...
Когато ще падне седмото покривало
от моята прозрачна трепетна душа,
ще се погрижа в обятията на астрала,
танца на живота в мислите си да завърша…
И светлият ангел в огнената дреха
шестия покров ще помогне да сваля…
за да може разумът с любов и надежда
да танцува в безстрастните сфери на смъртта…
Звукът на медна тръба и вълните златни
да се влея ще помогнат в петия океан…
Ще загасят праха на енергиите святи –
духа ще усмирят на бушуващия вулкан…
Ще изчезнат в бездната тленните покрови,
четвъртият слой ще прояви на живота същността…-
със зелена светлина змеят ще избухне сурово,
страстите изгаряйки, прочиствайки Пътя...
Все по-ярък е танцът!... Красиви са звуците!...
ДО, РЕ, МИ, ФА,…СОЛ божествената …
Осоляват се вълните на радости и мъки…-
любов и щастие болката ще унищожат!..
ЛА,.. СИни небеса…потоци ледени…
лилаво сияещ залез от чувства…
ще отнесат навътре потоци временни…-
тук със сътворението правят ада и рая...
Когато паднат незримите покрови,
ще отговаря за всичко странницата-душа…
Законите на смъртта святи и сурови –
не ще възнесат, лукавството и грешността…
Четирдесет дни…и душите почиват…-
завършен е танцът „Чудните Покривала”…-
И в сферите на вечните странствания отлитат…-
на земните страсти тържествен финал…
*
"Сквозь время и пространство"
картина - В.А.Тенета. Танец семи покрывал.