В тъгата ми наляхте много гняв
и болката превърнахте във ярост,
скъперничество скрито, тежък грях,
лицата ви огрени от лукавост.
Излишните строени отстрани,
не чакат милостиня, те са горди,
в скръбта им ги оставихте сами,
призвани днес са лакомите орди.
Как плюскат господи, каква воня,
решили че това е вече краят,
не дават залък, ни една троха,
в устата тъпчат до припадък.
В тъгата ми наляхте много гняв,
отивам при излишните си братя,
дори и беден по-добре при тях,
доволни вие, се отдайте на вонята.