Още час
и зората ще разпръсне
сипкавия мрак,
слънчеви лъчи
ще обагрят утрото във цвят,
изпод крилца,
ще надигнат птиците глави,
а с трепкащи листенца,
брезите ще я поздравят.
Когато съмне.
Но сега…
е мека тишина.
Спиш,
а аз,
унесена от тихия ти
равномерен дъх
и обгърната
от топлите ти
ласкави ръце,
щастливо
се усмихвам.