Волна, как женщина, покорна.
Упруга, соленА, задорна.
В борьбе податливо-упорна,
Раздразнишь – доведёт до шторма!
Ласкает тело, руки, ноги,
Даёт любить себя и трогать.
Как грудь, волну в руке сжимаю
И, возбуждаясь, обнимаю,
Ныряю, прыгаю в стремнину –
Свою нашёл я половину!
Тирренское море, Италия.
3 октября 2010 года.
А это перевод на болгарский Марии Магдалены Костадиновой
Вълната
Вълната, като жената, покорна.
Гъвкава, солена, усърдна.
В борбата податливо упорна,
раздразниш ли я, ще доведе до щорм!
Милва тялото, ръцете, нозете,
може да обича трогателно и истински.
Като гръд, вълната в ръката си държа
и възбуждайки се, я прегръщам,
Хвърлям се, надолу скачам в бездната -
своята намерих половина!