Дозвольте мне испить из чаши провиденья...

Светлана Шиманская

Дозвольте мне испить из чаши провиденья...-
Напиток чуть горчит и чувства болью жжёт...
Но, если не коснусь дыханьем вдохновенья,
То самых важных слов сознанье не найдёт...

Взлетая до Небес иль в Бездну опускаясь,
Творим узор времён, сгорая в топке дел...
И с помощью Творца душою возрождаясь,
Пытаемся летать в пространстве бренных тел...

Колотятся о быт вселенские раздумья...
Вдох-выдох...- пустота... Вдох-выдох и...- удар...
И, чтобы не попасть в объятия безумья,
Не принимает ум пространства щедрый дар...

Отчаянно душа за разум ухватилась,
Пытаясь уцелеть в потоке временном...
И в суетных делах тревожно закрутилась,
Считая виражи...- семья,.. работа,.. дом...

Как белка в колесе кручусь, рискуя рухнуть
От гонки, в коей приз - не быть самим собой...
Но лучше так сгорать, чем от безделья тухнуть...-
То, что вершим сей-час - мы и зовём судьбой...

Так пусто без огня, дарующего вечность...-
И снова мыслей рой пронзает ум до дна.
И можно убежать от этих странных встреч, но...
Творчество - судьба, что всем нам суждена...-

Дозвольте мне испить из чаши провиденья...-
Напиток чуть горчит и чувства болью жжёт...
Но, если не коснусь дыханьем вдохновенья,
То самых важных слов сознанье не найдёт...


*   *   *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
которая перевела мою песню на болгарский язык:

Позволете ми да отпия от чашата на провидението…

Позволете ми да отпия от чашата на провидението…-
Напитката така горчи и чувството на болката гори…
Но, ако не се докосна до дъха на вдъхновението,
то най-важните слова съзнанието ми не ще намери.

Излитайки до Небесата, или в Бездната спускайки се,
творим рисунъка на времето, изгаряйки в делата…
И с помощта на Твореца с душа възраждаща се,
опитваме се да летим в пространството на телата…

Блъскат се за бита вселенските размишления…
Вдишаш-издишаш…-пустота…вдишаш-издишаш…- удар…
и за да не попаднеш на безумието в обятията,
не приема умът на пространството щедрия дар…

Отчаяно душата за разума крепко се държи,
опитвайки се да оцелее в потока временен…
И в суетността на битието се завърта тревожно,
отчитайки завоите…-семейство,..работа,..дом..

Като катерица в колело се въртя, рискувайки да рухна
от надпреварата, от страх – да не ме обхване лудостта
Но по-добре така да изгоря, а не от безделие да умра…-
Онова, което правим сега – ние наричаме съдба…

Така празно е без огъня, даряващ ни вечност…-
и отново на мислите роякът ума пронизва до дъно.
И може да се избяга от тези странни срещи, но…
Творчеството е – съдба, която на всички ни е съдено…-

Позволете ми да отпия от чашата на провидението…-
Напитката така горчи и чувството на болката гори…
Но, ако не се докосна до дъха на вдъхновението,
то най-важните слова съзнанието ми не ще намери.


*
"Сквозь Время и Пространство"