Нишанът, Дано,
на левото рамо,
дето ми стори…
Толкоз време мина,
а още ми гори!
Пуста опустела
тая севда, Дано,
Рана, що нивга
нема да се затвори!
Що да чина?
Сонен ода денем
посред село.
Снагата ми- левентова,
а душата ми… Нефелна!
И боли…
Б.Калинов
08.11.2010г.
Пловдив
http://www.youtube.com/watch?v=6zDyet-8V4M