Ольга Мальцева-Арзиани
Романс в гимнастёрке:"АХ, БЕЛАЯ СИРЕНЬ!"
Ольга Мальцева-Арзиани
На снимке пожелтевшем
Красавица смеётся,
Последний день войны,
В руках её букет,
Ах, белая сирень,
Как звонко сердце бьётся,
Последний белый танец
Военных долгих лет!
Ах, белая сирень,
Прижалась к гимнастёрке,
Девчонке тридцать лет,
И позади война.
Как трудно вспоминать,
Как больно и как горько,
Что из пяти девчонок
В строю она одна.
Букет к себе прижав,
Девчонка жизни рада,
А позади беда
сгоревших городов.
Сияют на груди
Высокие награды.
Ах, белая сирень,
Созвездия цветов!
Как близким рассказать,
Как девочки погибли,
Их было ровно пять,
Жива она одна...
И по земле чужой
разбросаны могилы,
И матерям она
Отдаст их ордена.
Ах, белая сирень,
Прижалась к гимнастёрке,
Сегодня, в День Победы,
Ликует вся страна.
И бабушка смеётся
На старом снимке звонко,
И в храмах поминают
Героев имена.
На снимке пожелтевшем
Красавица смеётся,
Последний день войны,
В руках её букет,
Ах, белая сирень,
Как звонко сердце бьётся,
Последний белый танец
Военных долгих лет!
http://australianlampada.com/article/semia/semia_4891.html
* * *
1-й Вариант:
РОМАНС У ГІМНАСТЕРЦІ. АХ, БІЛИЙ ТОЙ БУЗОК!
(вільний переклад П.Голубкова)
На знімку, що пожовк,
Красуня так сміється,
В останній день війни
Букет в руках її,
Ах, білий той бузок,
Як дзвінко серце б'ється,
То білй танець наш,
Війни скінчились дні!
Ах, білий той бузок,
На гімнастерці зірка,
Дівчиську тридцять, і
Позаду вже війна.
Як важко знати, ох,
Як боляче, як гірко,
Що з тих дівчат п'яти
В строю вона одна.
Притиснувши букет,
Життю дівчисько раде,
Позаду міст біда,
Згорілих майже вщент.
Високість нагород,
Гірка занадто плата.
Ах, білий той бузок,
Ах, акомпанемент!
Як скажеш всім близьким,
Де їх дочки загиблі,
Їх було рівно п'ять,
Жива вона одна...
По землям всім чужим
Розкидані могили,
А матерям вона
Віддасть їх ордена.
Ах, білий той бузок,
На гімнастерці зірка,
День Перемоги в нас,
Країна – знов одна.
Сміється бабця знов
На жовклім знімку дзвінко,
І в храмах пом’януть
Героїв імена.
На знімку, що пожовк,
Красуня так сміється,
В останній день війни
Букет в руках її,
Ах, білий бузок,
Як дзвінко серце б'ється,
То білй танець наш,
Війни скінчились дні!
*
2-й Вариант:
РОМАНС В ГІМНАСТЕРЦІ
(вільний переклад П.Голубкова)
На знімку, що пожовк, красунечка сміється,
Останній день вййни. В pykax її - букет.
Ах, білий той бузок, як дзвінко серце б’ється!
Останній «білий» вальс років воєнних! «Тет…»
Ах, білий той бузок! Припав до гімнастерки.
Дівчиську — тридцять вже, пoзаду вже війна.
Як боляче згадати, дивлячись в люстерко,
Що з тих п’яти дівчат в строю вона одна.
Тримаючи букет, життю красуня рада,
Пoзaду вже бідa згорілих сел і міст...
На груди їй лягли високі нагороди.
Ах, білий той бузок, всіх квітів баяніст!
Як рідним скажеш, що дівчата всі загибли?
Було їх рівно пять, жива – одна ось з них...
I пo чужій землі розкидані могили.
Їх матерям вона віддасть їх ордени.
Ах, білий той бузок! Припав до грудей гордо.
В День Перемоги - вся лікує сторона!
Сміється й бабця ця, як на старому фото,
А в храмах пом’януть героїов імена.
На знімку, що пожовк, красунечка сміється,
Останній день вййни. В pykax її - букет.
Ах, білий той бузок, як дзвінко серце б’ється!
Останній «білий» вальс років воєнних! «Тет…»
* * *
Романс в рубашка „Ах, люляк, светъл дъх!”
Ольга Мальцева-Арзиани
Превод: Мария Шандуркова
На снимка пожълтяла
красавица с усмивка,
във края на войната
в ръцете е с цветя,
ах, люляк, светъл дъх,
сърцето бий, не спира,
във танца бял последен
след дългата война.
Ах, люляк, светъл дъх,
притиска до рубашка,
девойка трийсгодишна,
войната е назад.
А спомените тежки –
и болно е, и страшно,
че от петтях девойки
остана само тя.
Букета стиска тя,
животът е за радост,
бедите са назад
със мъртви градове.
Сияят на гръдта
високите награди.
Ах, люляк, светъл дъх,
стозвездни цветове.
Как да разкаже тя
за гибелта девича,
че бяха всички пет,
остана само тя...
По чуждите земи
са гробовете всички,
а ордените само –
те майки ще тешат.
Ах, люляк, светъл дъх,
притиска до рубашка,
че днес е Ден Победен,
за цялата страна.
Тя баба е засмяна
и снимката е прашна,
а в храма произнасят
геройски имена.
На снимка пожълтяла
красавица с усмивка,
във края на войната
в ръцете е с цветя.
Ах, люляк, светъл дъх,
сърцето бий, не спира,
във танца бял последен
след дългата война.
* * *
НА ПОЖЪЛТЯЛА СНИМКА
Литературен превод: Генка Богданова
Красавица се смее на снимка пожълтяла.
А в ръцете й – букет . Войната тя е преживяла.
Люляко бял, как силно сърцето бие, кажи ни!
Последен бял танц от военните дълги години!
Ах, люлякът бял притиска днес до гърдите си тя.
Девойката вече е на тридесет и пет лета.
Спомен е войната.Мисълта й назад полетя
с тъга - от пет девойки в строя- само тя оцеля.
Притиснала букета тя на живота се радва.
Спомен лош остана военната кървава брадва,
опожарените градове! На гърдите й – медали
люляк бял и съзвездие от звезди засияли.
Но как да разкаже тя на близките страшната вест?
Те бяха пет. А единствено тя завръща се днес.
Останаха те завинаги в онази чужда земя.
Само ордените носи на майките тъжни тя.
Ах, люляк бял притиска днеска до куртката си тя!
Празнува денят на победата цялата страна.
На снимката хора, от радост и жал разплакани.
В църквите – опело за войните недочакани!
Красавица усмихната на снимка пожълтяла.
Държи в ръце букет . Войната е тя преживяла.
Люляко бял, как силно сърцето бие, кажи ни!
Последен бял танц от военните дълги години!
* * *
Военен романс " АХ, ЛЮЛЯКOВО ЦВЕТЕ !"
Олга Малцева-Арзиани
Превод: Елена Бойдева
На пожълтяла снимка
красавица засмяна -
последен ден военен!
В ръцете й - букет...
Ах, люляково цвете,
сърцето звънко бие
и страстен танц танцува
хей, нов живот, привет!
Ах, люляково цвете,
стаено до гърдите,
момичето – на трийсет,
зад него е война.
И радостта през сълзи
горчиво й напомня,
че от петте девойки
сама е в строя тя.
Притиснала букета,
девойката се радва.
а там - зад нея - тлеят
в руини градове.
Сияят на гръдта й
високите награди.
Ах, люлякова клонка,
от бели цветове!
И как ли ще разкаже,
за мъртвите девойки -
че бяха точно пет,
а жива - тя една ...
В далечната чужбина
са техните гробове.
И майките ще пазят
наградите сега...
Ах, люляково цвете,
стаено до гърдите,
днес, в този светъл празник
ликува цяла Рус.
И баба ми се смее
от тази стара снимка,
а в храмовете наши
героите четат.
На пожълтяла снимка
красавица засмяна -
последен ден военен!
В ръцете й - букет...
Ах, люляково цвете,
сърцето звънко бие
и страстен танц танцува –
хей, нов живот, привет!..
* * *
На снимка пожълтяла
Превод: Красимир Тенев
http://www.stihi.ru/2011/12/17/1803
Красавица се смее на снимка жълто-бяла.
Войната свършила е. Букет държи в ръце.
Ах, люлячето бяло – от следвоенен бал е!
Как бие звънко с радост младежкото сърце!
Към своята рубашката тя цветето притиска.
На тридесет е вече с война зад своя гръб.
И с мъка си припомня, ех, как не й се иска
от пет девойки в строя една да е сред скръб.
Щастлива че е жива, притиска тя букета.
Зад нея в пепел тлеят села и градове.
Строени на гърдите, медалите й светят.
Ах, люляк бял, съзвездие – бели цветове!
Но как за гибелта им сега ще има сили
на близките да каже?! Сама е от петте…
А те – в земята чужда, в разхвърляни могили.
На майките им клети медали ще даде…
Днес бабичка притиска бял люляк към гърдите
в годишнина далечна от тая зла война
и пак се смее звънко от снимката протрита.
Звучи молитва в храма с геройски имена.
Красавица се смее на снимка жълто-бледа.
Войната бе отдавна. С букет е пак в ръце.
Ах, люлячето бяло… Днес празник е – Победа!
Пак звънко бие с радост старешкото сърце!
* *
На снимка пожълтяла
превод от руски език - Красимир Тенев
На снимка пожълтяла
красавица се смее.
Войната свършила е.
Букет държи в ръце.
Ах, люлячето бяло –
от следвоенен бал е!
Как звънко бие с радост
младежкото сърце!
Към своята рубашка
тя цветето притиска.
На тридесет е вече
с война зад своя гръб.
И с мъка си припомня,
ех, как не й се иска
от пет девойки в строя
една да е сред скръб.
Щастлива че е жива,
притиска тя букета.
Зад нея в пепел тлеят
села и градове.
Строени на гърдите,
медалите й светят.
Ах, люляк бял, съзвездие –
бели цветове!
Но как за гибелта им
сега ще има сили
на близките да каже?!
Сама е от петте…
А те – в земята чужда,
в разхвърляни могили.
На майките им клети
медали ще даде…
Днес бабичка притиска
бял люляк към гърдите,
празнува се Победата
днес в цялата страна!
И пак се смее звънко
от снимката протрита.
Звучи молитва в храма
с геройски имена.
На снимка пожълтяла
красавица се смее.
Войната свършила е.
Букет държи в ръце.
Ах, люлячето бяло –
от следвоенен бал е!
Как звънко бие с радост
старешкото сърце!
ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА
=========== =========== =======================
Иллюстрация взята из интернета.