Ольга Мальцева-Арзиани
(ниже Вы можете познакомиться с этим стихотворением
на болгарском языке в переводе Марии Шандурковой и
Генки Богдановой.)
МАМА
Не могу о тебе писать...
Сразу слёзы раскаянья душат.
Мама, мамочка, что мне сказать?
Как раскаяться, как раскрыть душу?
Горьких слёз много ты пролила,
Хотя мною всегда гордилась.
Я красивой, желанной была,
Но мешала моя строптивость!
Непослушной, любимой росла,
Всё на свете всегда мне прощалось.
Как легко я по жизни шла:
Мне не думалось и не страдалось!
Мама, мамочка, где ты теперь?
Может, облаком пролетаешь?
Я оставлю открытою дверь,
Я люблю тебя, ты это знаешь!
Мама, мама, прости меня!!!
Ты ушла от меня, всё прощая!
Сколько было в тебе огня,
Красоты сколько, я это знаю!
Наш отец восхищался тобой,
Черных глаз полыхало пламя,
Выходила ты в жизнь, как на бой,
Шар земной расстелив перед нами.
Ты смеялась - журчал ручеек,
А рыдала - лавина мчалась!
Ну а мне и сейчас невдомёк,
Как Земля без тебя осталась?
Мы все так же несем цветы,
Чтоб тебе в сентябре их дарить...
Ты была неземной доброты.
Постарайся всех нас простить!
30.09.2002 (Вера, Надежда, Любовь)
Мою мамочку звали ВЕРА.
МАМА
Превод от руски:
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
За тебе как да пиша аз не зная.
Напират сълзите и ме душат.
Как, майчице, пред теб да се разкая
и да разкрия своята душа?
Сълзи за мене много си проляла –
да се гордееш искаше със мен.
Красива бях и горда, и желана,
но с опърничав, своенравен ген.
Не слушах, но обичана пораснах,
безгрижно във живота си вървях.
За всички грешки прошка получавах
и без да страдам с лекота живях.
Сега къде си, майчице любима?
Дали прелиташ като облак днес?
Врата отворена при мене има.
О, майко, майчице, при мене влез!
Прости ми, майко, моля те, прости ми!
Прощавайки замина си от нас.
А имаше във тебе огън силен
и знам – тъй много, много красота.
Баща ни се прекланяше пред тебе –
пред черните очи и поглед жив.
На всички беше ти потребна –
за нас света обръщаше за миг.
Засмееше се – извор заклокочи.
Заплачеше - лавина забучи.
Земята днес без тебе се заключи.
Без теб земята днес мълчи.
Цветя отново носим през септември,
със тях да можем да те украсим.
Дано със свойта доброта неземна
МАМА
Литературен превод: Генка Богданова
Не мога спокойно да пиша за тебе, мамо!
Душат ме сълзи на разкаяние голямо.
Мамо, мила мамо, какво да ти кажа сега,
да се разкая, да ти разкрия свойта тъга?
Зная, чe много горчиви сълзи си проляла!
А с мене, мамо, ти винаги си се гордяла.
Аз бях красива, но бях горда и избухлива,
непослушна , но обичана и обичлива.
Ти всичко на този свет ми прощаваше, мамо.
Леко през живота вървях, до твоето рамо.
Мамичко, майчице, кажи ми, къде си сега?
Ангел си в небето, разтворил над мене крила!
Ще оставя вратата широко отворена.
Любовта си ти изпращам в сълза отронена.
Мамо, мамо, прости ми!Няма те вече при мен!
С твоят ярък пламък, животът ни бе осветен.
Излъчваше чар, красота! Не забравям аз,
че и баща ни ти се възхищаваше на глас..
Ти и в живота смело като на бой влизаше.
Цялото земно кълбо в нозете ни полагаше
От черните ти очи полъхваше пламъче.
Когато се смееше - ромолеше ручейче.
Когато заплачеше - лавини се свличаха!
Мамо, майчице мила, всички те обичаха!
Аз и сега не разбирам, как земята родна
днес остана без твоята душа благородна?
А през септември ние пак ти носим цветя
Прости ни, майчице! Ти цялата бе доброта!
======== ============== ========================
превод - Галина Драгнева Иванова
г. Варна
http://www.stihi.ru/2013/02/05/11494
Мама
Как да пиша за теб, ми кажи -
Разкаяние , сълзи напират.
Мамо, майчице, как ми тежи!
Лек за мойта душа не намирам.
Колко сълзи за мен ти проля,
Че макар да ти бях първа гордост,
Много трудно по нрав се менях,
А красива бях - с бриза и норда.
Непослушна, любима растях.
И простено ми бе сякаш всичко.
Лека птичка - в живота летях,
Нивга мъка не сетих самичка.
Мамо, майчице, где си сега?
Като облак над мен ли се носиш?
Ще открехна вратата с тъга.
Може би ще пристъпиш там боса?
Мамо, майчице,тръгна от нас,
Като всичко прости ни до края.
Стоплящ пламък ми бе твоят глас.
Колко хубост в теб имаше, зная.
Татко гледаше в теб възхитен.
Черноока - в зениците с блясък
ти в живота боец бе роден
и разстла ни Вселени в дланта си.
Смях щом сипнеше - ручей бе ти,
А плачът ти бе съща лавина.
Затова не знам , мамо, прости,
как без тебе светът не погина.
Все така ние носим цветя
През септември. Минават години.
Мамо, с райска бе ти доброта.
Постарай се - на всички прости ни.
=============== ============== =============
***
Ольга Мальцева-Арзиани. МАМА
http://www.youtube.com/watch?v=9iLu5KAkfQs
http://youtu.be/9iLu5KAkfQs
========================== ========================
Иллюстрация взята из интернета.