Ольга Мальцева-Арзиани
Памяти отца.
Брату был всего один год,
А отца на войну призвали.
Он уехал на финский фронт,
И осталась семья в печали...
Молодой, четверть века всего,
Инженер с голубыми глазами.
Проводила жена его,
Оросив новый китель слезами.
Предвоенная тишина
Чью - то бдительность притупила.
А в Карелии шла война...
Боже мой, как давно это было!
Вот отец, маскхалат надев,
Пробирается на опушку.
А на дереве вдалеке
Притаился снайпер - кукушка.
Финн сидел уже час или два,
Выжидая это мгновение,
Вспоминаю отца слова :
"Это был мой второй день рождения!"
Он почувствовал, в снег упал -
Не окрасилась кровью опушка.
Вот когда наш отец узнал,
Что такое охотник - кукушка.
Через много пронзительных лет
Я на свет сквозь все войны явилась!
Брат мой помнит войну. А я - нет...
Просто мама о папе молилась.
-------------------------------------------------
Ольга Мальцева-Арзиани
превод: Диана Павлова
Кукувица
В памет на баща ми
Моят брат е бил на година,
на война призовали баща ни.
На финландския фронт заминал
и домът му печален останал.
Млад, на двайсет и пет само,
синеок инженер дипломиран.
Със сълзи го изпраща жена му,
китела нов напоили.
Предвоенната тишина
нашта бдителност притъпяваше.
А в Карелия беше война+
Боже мой, бе отдавна, отдавна!
Маскировка надянал, татко
към горичката се промъквал.
На дървото, в далечината
снайпер-кукувица е замлъкнал.
Чакал вече от час или два
снайперистът това мигновение.
Татко казваше после така:
|Беше моето второ рождение!"
Той усетил, в снега се снижил,
не обагрил земята с кръв своя.
Но тогава татко открил
снайпер-кукувица какво е.
На света след години напрегнати
съм дошла през войни и неволи.
Брат ми помни войната. Аз - не+
Просто мама за татко се молеше.
Кукувица
(в памет на баща ми)
(авторизированный перевод Антонины Димитровой)
Брат ми едва бил навършил година,
а татко призовали на война.
На финския фронт да воюва заминал
и домът ни осиротял във тъга.
На двадесет и пет години само,
млад инженер със сини очи.
На прага го изпращала мама,
оросила шинела му със сълзи.
Предвоенната тишина
бдителността ни е притъпила.
А в Карелия започнала войната…
Боже мой, как отдавна е било!
И татко с маскировъчна шуба облечен,
се промъквал през пущинака студен.
А в клоните на дърво, недалече
снайперист- кукувица бил притаен.
Финският боец чакал час или два,
и най-после издебнал точния миг…
Спомням си ясно татковите слова:
„Тогава за втори път се родих.”
Той почувствал, че пада в снега
и усетил, че бил е под прицел.
Точно тогава татко разбрал
що е то снайперист-кукувица.
И след многото страшни години,
се родих сред войни и несгоди.
Брат ми помни войната.А аз - не.
Просто мама за тате се молеше.
* * *
Перевод с русского языка на болгарский язык:
Красимир Георгиев
КУКУВИЦА
В памет на баща ми
Брат ми само годинка бил.
Татко викнали да воюва,
той към финския фронт поел
и домът ни дълго тъгувал...
Млад е бил, четвърт век преживял,
синеок инженер, баща ми.
На раздяла китела му бял
със сълзи оросила жена му.
Предвоенната тишина
мами воинското внимание.
А в Карелия бе война...
Боже мой, бе войната отдавна!
Ето, татко, в наряд този ден,
се промъква през храсталака.
На далечно дърво притаен,
кукувицата-снайпер го чака.
Вече час или два чакал там
този миг търпеливо врагът.
Татко казваше после: „Знам,
преродих се за втори път!”
Той почувствал врага и се скрил,
не обагрил с кръвта си снежеца.
Чак тогава баща ми открил
що за птица – ловец-кукувица.
А след много години в тих ден
мене мама и татко създали!
Брат ми помни войната. Аз – не...
Просто мама над татко е бдяла.
=======================================
*Фото из интернета.