На танц покани ме, но не разбрах,
това ли е тангото на живота,
изискан поглед, мрак и страст,
отдаваш му се с дяволска охота.
И здраво вкопчила се в мен,
от ритъма не смея и да мръдна,
едва ли танц това е, в плен
държиш ме, искам да си тръгна.
А още сме в началото, едва
започвам да разбирам от тангото,
усети го и нови правила
опитваш да наложиш във живота.
Отново мрак и после светлина,
прожекторите сякаш негодуват,
танцуваме по дансинг, празнота
нахлува в мен, а мислите бушуват.
Дали да спра тангото си сега,
или със теб до край да го сънувам,
не водиш ти, а страшната съдба
конците дърпа, а пък аз танцувам.
На танц покани ме, сега разбрах,
не биваше по теб да се подлъгвам,
играй сама, нали си самота,
какво, че искаше ме, аз си тръгвам.